• За програмата
• Информация
• Екипи
• Наблюдение
• 8 Юни
• Резултати
• Конкурс
• Галерия
• Връзки
• Организатори

Орбита и видимост на Венера - ден, нощ и видимост

Със средно разстояние от около 108 мил. км или 0.72 а.е., Венера е втората най-близка планета до Слънцето и нашата най-близка съседна планета. Венера обикаля по орбитата си за 225 дни, като разстоянието и до Слънцето е почти три четвърти от това на Земята.

Планетата сестра на Земята обикаля около централната ни звезда по елиптична орбита, която е най-кръгова в сравнение с орбитите на останалите планети. Разликата между афелия (най-отдалечената от Слънцето орбитална точка) и перихелия (орбиталната точка, в която едно тяло е най-близо до Слънцето) е около 1.5 мил. км, което дава на орбитата ексцентрицитет - отношението на разстоянието между фокусите на елипса към дължината на главната ос - 0.007, най-малкия за всички планети. В сравнение, ексцентритетът на земната орбита е 0.0167. Наклонът на орбитата на Венера към равнината на еклиптиката (еклиптиката е проекцията на земната орбита върху небесната сфера) е около 3°24'.

Орбитална скорост от около 35 км/сек (Земята се движи с 30 км/сек), сидеричният и синодичният периоди на Венера са съответно около 225 и 584 дни. Терминът "сидеричен период" се отнася за интервалът от време, за който едно тяло прави цяло завъртане около друго тяло по отношение на звездите, а "синодичен период" е интервалът от време преди Венера да се върне на същата позиция спрямо Слънцето от гледна точка на Земята. Орбитата на Венера, която лежи от вътрешната страна на на земната орбита е по-близо до Земята от която и да е друга планета. Така Венера може да бъде видяна от Земята изключително лесно. Тя често е наричана Зорница или Вечерница и често е най-яркият обект на небето, след Слънцето и Луната. Когато е най-ярка, тя достига величина -4.7, с което надминава значително останалите планети.

Фазите на Венера

Както всички други планети, включително собствената ни Луна, Венера свети чрез отразена светлина. Освен това, тъй като орбитата и е от вътрешната страна на земната, Венера има фази, много подобни на тези на Луната. Галилео Галилей е първият астроном, открил този феномен. Той използвал телескоп и така доказал, че планетите са тела като Земята. Геоцентричната система на Птолемей не е можела до обясни всички фази на Венера. Главната разлика се състои в това, че поради променящото се разстояние между Земята и Венера, видимата и големина се променя значително повече отколкото се променя лунната.

Друга разлика между фазите на Венера и Луната е че от Земята обикновено не е възможно да се наблюдава Венера, когато тя е "пълна", защото тогава тя е от обратната страна на Слънцето (горно съединение, виж по-долу) и е разположена много близо до Слънцето в небето. Венера е най-ярка, когато прилича на сърп. В този случай Венера е на вечерното небе и се движи от максималното си разстояние, наречено "максимална елонгация", назад към Слънцето. Когато е на утринното небе, Венера е най-ярка преди елонгация.

Конфигурации на Венера

Венера е най-близката планета до Земята по време на долно съединение, на разстояние 42 мил. км. Терминът "долно съединение" се отнася до тази конфигурация, при която вътрешна планета преминава между Слънцето и Земята. Тогава Венера може да премине пред слънчевия диск на небето, но това е рядък феномен, защото се появява само когато Венера е в долно съединение близо до една от точките на пресичане на орбитите на Венера и Земята. (Виж: Какво е значението на пасажа на Венера?)

При горно съединение Венера е на противоположната страна на Слънцето и на близо 257 мил. км от Земята. Тази голяма разлика в разстоянието до Земята предизвиква големи вариации във видимата и големина. По време на горно съединение видимият диаметър на Венера е около 10 инча, а при долно съединение - около 64 инча.

Максималната елонгация на Венера е около 47°. Венера е забележителен обект на нощното небе в своята най-ярка фаза, 35 дни преди или след долно съединение, когато е осветена една трета от видимата повърхност. При благоприятни условия е възможно да се види сърповидната форма на Венера с бинокъл.

Въртене на планетата

Периодът на въртене е бил неизвестен за дълго време. В миналото наблюдателите забелязали следи за структури в облаците, които изглежда показвали, че тези облаци може да обикалят планетата за около четири дни, движейки се в обратна посока на орбиталното въртене на Венера. Най-накрая, през 1962г., в облаците проникнали радарни вълни и изчисленията показали, че периодът на въртене е 243 дни, в посока противоположна на посоката на въртене на другите планети; това обратно движение е наречено обратно движение, за да се различи правото въртене.

Планетата се върти по-скоро от изток на запад, отколкото от запад на изток, като Земята; така на Венера Слънцето (макар и невидимо през облаците) изгрява от запад и залязва на изток. Резултат от това бавно ретроградно движение е, че на Венера слънчевият ден продължава 117 земни дни. Бавното движение на твърдата повърхност контрастира с бързото движение на облаците. Облаците се движат в една посока с повърхността на Венера, но по-бързо, веднъж на всеки четири дни (Виж: Облаците на Венера!). Оста на въртене е почти перпендикулярна на орбиталната равнина - наклонът е 177°.

Астрономите намират факта, че Венера е с обратно движение, за много странен, защото планетите обикалят около Слънцето в една посока и почти всички планети и спътници се въртят в същата посока. Затова е трудно да се обясни защо Венера се върти "по грешен начин". Едно възможно обяснение разчита на идеята, че когато Венера е била в процеса на формирането си, планетоидите образували различни по големина струпвания. Вероятно второто по големина образувание ударило първото под такъв ъгъл, че новообразувалото се струпване започнало да се върти назад. Друго обяснение предполага, че в един по-късен период от историята на планетата с нея се е сблъскала комета, астероид или друго голямо небесно тяло. Но тези идеи не са подкрепени от никакви достатъчно надеждни физични доказателства, и е странно, че Венера в крайна сметка започва да се върти бавно назад вместо да се наклони на произволен ъгъл както Уран.

Затова по принцип се смята, че една от причините за обратното движение на планети от земен тип, с плътна атмосфера като тази на Венера, би могла да бъде триенето между ядрото и мантията във вътрешността на планетата, заедно с атмосферните течения и ъгъла на наклон между планетния екватор и равнината на орбитата и около Слънцето. Планетата преминава от право въртене (същата посока като другите планети) към обратно въртене, докато наклонът стане нула.

Сезони на Венера?

Една от най-важните характеристики на Земята е сезонната и цикличност - зима, пролет, лято и есен. Това води до промени в растителността особено в средните ширини на нашата планета. Но всяка планета в Слънчевата система има сезони, защото сезоните са резултат от два фактора; наклон на оста и варираща дистанция от Слънцето, дължаща се на орбиталния ексцентрицитет. Тъй като земната орбита е почти кръгова, тя има малко влияние върху сезоните. Главният фактор е наклонената ос на нашата планета, което причинява почти всички сезонни промени. Когато северният полюс е наклонен към Слънцето, в северното полукълбо е пролет и лято. Шест месеца по-късно северният полюс се отдалечава от Слънцето и тогава в северното полукълбо настъпват есента и зимата.

И Венера, и Юпитер имат доста малки наклони на оста си от около три градуса, в сравнение с земния 23.5-градусов наклон. Затова сезонните промени на тези планети са съответно малки. Пролетта на Венера не е много по-различна от есента. Плътната киселинна атмосфера на планетата причинява бързо разрастващ се парников ефект (Виж: Облаците на Венера!), който поддържа температурата на повърхността 500?C през цялата година - това е достатъчно горещо да разтопи олово!

Сезони на Венера, Земята, Юпитер и Марс

			пролетно равноденствие	лятно слънцестоене	есенно равноденствие	зимно слънцестоене
ПЛАНЕТА	е орбитален ексцентрицитет	наклон на остта на въртене	Пролетта започва	Лятото започва	Есента започва	Зимата започва
Венера	0.01	3	Feb 24, '00 19.30 UT	Apr. 1, '00 16.00 UT	May 28, '00 04.00 UT	Jul 22, '00 18.00 UT
Земя	0.02	23.5	Mar 20, '00 07.35 UT	Jun 21, '00 01.48 UT	Sep 22, '00 17.27 UT	Dec 21, '00 13.37 UT
Марс	0.09	24	May 31 '00	Dec 16 '00	Jun 12 '01	Nov 2 '01
Юпитер	0.05	3	August 1997	May 2000	March 2003

Вариант на страницата на английски език: http://www.vt-2004.org/Background/Infol2/EIS-D3.html