Венера - втората планета от Слънчевата система

Планетата Венера е втората най-близка до Слънцето (108 милиона километра или 0,72АЕ) и нашият най-близък съсед. Отнема й 225 дни за една обиколка около Слънцето. Обратното й въртене около оста й за 243 дни означава, че планетата се върти от изток на запад вместо от запад на изток като Земята. Така че, на Венера Слънцето, макар и невидимо заради гъстите облаци, изгрява от запад и залязва на изток. Това бавно обратно въртене е причина Венерианския слънчев ден да продължава 117 земни дни. Също като Меркурий, Венера няма открит естествен спътник, така че можем да измерим точно масата й само, ако космически кораб мине покрай нея или влезе в орбита. Оказва се, че масата на Венера е 0,82 пъти масата на Земята или 4,9х10²⁴ кг.

Планетата носи името на римската богиня на любовта и красотата, тя е един от най-красивите обекти в небето. Гледана от Земята тя свети по- ярко от всеки друг обект освен Слънцето и Луната. Тя е трета по яркост и бледата й светлина може да хвърля сенки на земята през нощта, когато Венера е най-ярка може да бъде видяна и денем.

Сърпът на Венера

Анекдот от 19в., разказан от френския астроном Франсоа Араго описва как Наполеон посетил дневно празненство в организирано в негова чест. Когато пристигнал, той бил игнориран от тълпата, която гледала в небето. Той ядосано попитал защо му се показва такова неуважение и бил учуден, когато му казали, че, въпреки обедното слънце, тълпата гледа звезда, която отдава на покорителя на Италия. След като Наполеон видял ярката точка, той бил силно развълнуван от предаността на хората.

Friedrich: Mann und Frau betrachten den Mond

Вавилонците първи записали съществуването на Венера преди почти 4000г. Като вътрешна планета, тя сякаш осцилира около Слънцето и никога не се вижда на повече от 48° от него. Те смятали Венера за две отделни тела сутрешна звезда, изгряваща точно преди изгрев и вечерна звезда, залязваща точно след залез. Древните гърци наричали сутрешната звезда Фосфор, а вечерната звезда - Хеспер. Около 500г пр. Хр. гръцкият философ и учен Питагор разбрал, че двете "звезди" са всъщност едно и също тяло.

Венера, Вечерницата

Има три причини за яркостта на Венера. Две от тях - близостта й до Земята, тя може да се приближи на само 40 милиона километра, и относително големият й диаметър (12 104км), който е само малко по- малък от земния (окло 5%) - правят Венера подходящ обект за астрономически изследвания. Обаче третата причина я превръща в кошмар за астрономите - планетата е покрита с дебела непроницаема обвивка от облаци.

Венериански облаци, видени от MARINER10

Облачното покритие прави опитите да се наблюдава повърхността на планетата с оптичен телескоп неуспешни. Италианският астроном Галилео Галилей първи наблюдава Венера с телескоп. Той открил, че тя има фази подобни на лунните и че видимият й размер се променя през повтарящ се цикъл. Така той се убедил, че тя обикаля около Слънцето. Той разбрал, че Слънцето е център, около който се въртят всички планети, и че Коперниковият модел на Вселената е правилен.

Поредността на венерианските фази

Дори при най-добри условия за наблюдение, през телескоп Венера не изглежда впечатляваща и по нея не се вижда нищо особености. Една от малкото наблюдаеми черти се състои в малки разлики в цвета, както се вижда на необичайната снимка направена в Щатския университет Ню Мексико. Често роговете са по-ярки от самия сърп, а тънка линия по целия лимб изглежда по-ярка, когато планетата е във фаза на сърп. Има също ефект на потъмняване по ръба на терминатора (граничната линия между светлата и тъмната част на Венера).

Облачната структура на Венера в ултравиолетова светлина.

Единственият начин да се проникне през плътната облачна атмосфера е чрез радар или като се изпрати космически кораб до повърхността на Венера. Първите радарни изследвания са базирани на Земята и са направени в средата на 70-те с гигантската 310 метрова антена на Аресибо, в Пуерто Рико с раделителна способност от 12см. По-късно руски и американски космически кораби влизат в орбита около планетата и не само сканират повърхността с радар, радиовълнови, инфрачервени и ултравиолетови сензори, но и някои от тях се гмурват към враждебната повърхнина, за да ни изпратят информация за атмосферните и приземните условия.

Радарна карта направена от обсерваторията Аресибо

Астрономите наричат Венера планета сестра на Земята, защото имат сходен размер, маса, плътност и обем. И двете са формирани по едно и също време и от една и съща мъглявина. Така че, преди 1961г. много хора предполагат, че Венера може да прилича на Земята и може да има живот на повърхността си.

Романтичен венериански пейзаж

Обаче, през последните години учените са открили, че Венера е много по-различна от Земята. Тя няма океани и е заобиколена от гъста атмосфера, съставена предимно от въглероден диоксид и почти никакви водни изпарения. Облаците й са съставени от капчици сярна киселина. На повърхността, атмосферното налягане е 92 пъти по-голямо от земното при морското равнище, а температурата е около 482 градуса по Целзий. Високата температура се дължи предимно на неудържимия парников ефект. Слънчевата светлина преминава през атмосферата и затопля повърхността. Топлината се излъчва, но се спира от гъстата атмосфера и не може да се разсее в космоса. Това прави Венера по-гореща от Меркурий. Заради горещината е много малко вероятно на Венера да се е зародил живот.

Физически данни/планетни данни

Средно разстояние от слънцето (км)	108 200 000
Орбитален период (дни)	224,701
Наклон на орбитата (градуси)	3,394
Ексцентрицитет на орбитата	0,0068
Наклон на оста (градуси)	177,36
Период на въртене около оста (дни)	243,02
Екваториален радиус (км)	6051,8
Маса (кг)	4.689 X 10²⁴
Маса (земната маса е 1)	0,181476
Средна плътност	5,25 g/cm3
Видимо геометрично албедо	0,65
Величина (Vo)	-4.4
Средна температура на повърхността	482°С
Атмосферно налягане (бар)	92
Състав на атмосферата	въглероден диоксид – 96% азот – 3+%
следи от:	серен диоксид, водни изпарения, въглероден моноксид, аргон, хелий, неон, хлороводород и флуороводород